ЗА ОБИДАТА

Един ден на площада Ал-Хиджр в Мека се били събрали курейшите – противниците на Мохамед. Те се надъхвали за да го изгонят от града заедно с привържениците му.

Тъкмо тогава покрай тях минал Мохамед, придружаван от чичо си Абу Талиб.

Многобожниците курейши започнали с настървение да сипят по техен адрес обиди и проклятия. Били като страхливи бесни кучета – лаели с настървение. Като змии пръскали отрова и жлъч.

Не издържал Абу Талиб на провокациите им и прокарал длан по ефеса на ятагана си. В същият момент усетил върху ръката си железната хватка на Пророка.

Мохамед го погледнал в очите с усмивка и със спокоен глас му казал:

-          Недей! Обидата е като отровно питие – действа само ако го приемеш!

Когато Синедриона начело с Кайфа осъдил Исус на смърт, фарисеите решили да се подиграят с него. Натоварили го на гърба на старо, проскубано магаре с лице към опашката му, окачили му дъска с надпис „Цар на Юдея” и му сложили на челото корона от тръни.

Първожрецът Кайфа хванал поводите на осела и го повел по улиците на Йерусалим към двореца на римският наместник Пилат.  По улиците на града имало голямо множество от хора, събрани заради Пасхалните празници. Сред тях били и учениците на Христос. Тълпата се нахвърлила с ожесточение върху Сина Божи. Засипала го с обиди и насмешки. Хората започнали да хвърлят по Исус освен ядни думи и боклуците, които се валяли по улиците на града.

Учениците на Исус се опитали да го защитят с телата си от хвърляните предмети и с думи от обидите. Той обаче немощно им се усмихнал, поклатил с глава и промълвил:

-          Недейте! Обидата им не може да ме стигне! Тя е като отровно питие – действа само ако отпиеш от него!