ЗА ТЪРПЕНИЕТО...

   Когато Камбиз превзел град Пер Бастет или Бубастис първата му работа била да разграби храма на богинята Бастет. Светилището се славело като едно от най-големите и най-богати в света. Било разположено в средата на града, между два от ръкавите на Нил върху ивица земя, която пролет се превръщала в остров. Хилядолетия наред давало ритъма на живот в свещената столица на богинята – котка.

            Но най-известно било с легендарната си Зала на хилядите делви. Намирала се в подземието на храма и съдържала хиляди глинени съдове, които според легендите съхранявали богатствата на храма, щедро дарявани от поколения египтяни.

            Та Камбиз нахлувайки в светилището разпоредил да заловят жив главният жрец Птах Амасис. Бързо го открили, застанал пред алабастровата огромна статуя с две лица – на котка и на лъвица. Сякаш се опитвал с немощното си тяло да защити и Бастет, и Сехмет.

            Завоевателя бързо успял да убеди жреца да съдейства, като заплашил да избие всички котки, които се разхождали царствено в храма. Повел стареца Камбиз към подземията. И понеже персийският цар бил маниакално недоверчив, слязъл сам в Залата на хилядата делви. Гледката, разкрила се пред очите му била потресаваща и нереална – огромен подвал с наредени в стройни редици в него глинени съдове. Всички еднакви по форма и размер. И всичките с глинени похлупаци, здраво затворени и запечатани с восък.

            Отворил Камбиз първата делва, бръкнал с ръка и загребал. В шепата му обаче се оказала купчинка зърно. После от втората го лъхнала миризмата на свещеното питие на Бастет – бирата. От третата извадил наръч папируси, празни и с най-високо качество. После се натъкнал на делви с мед, вода, вино, овес, семена за посев...

            Обезумял Камбиз и вече не се стараел да отваря съдовете внимателно. Като използвал плоската страна на меча си започнал да троши наред. Войните, които били в храма чули виковете му и дотърчали. После започнали и те да се сражават с грънците. След около час в Залата на хилядата делви нямало вече никакви делви, а само хаос от парчетии, омесени в червеникаво-кафява кал от зърна, билки, подправки, ивици накълцан папирус и плат. Но нямало и една трошичка злато или скъпоценни камъни.

-          Къде е съкровището на проклетата котка?! – изревал Камбиз срещу жреца.

Стареца смирено свел глава и с широк жест описал хаоса в подземието:

-          Ти току що го унищожи, царю!

-          Но тук няма нито сребро, нито злато, ни нищо друго ценно!

-          Напротив – благодарение на храната и другите продукти в съдовете градът ни устояваше месеци на обсадата ти! Но в една от делвите действително имаше истинско съкровище.

-          И къде е то?!

-          Изтече в пръстта! Стотици години ние съхранявахме наследството, дарено ни от Великата Богиня Бастет. Това беше делва с еликсир на безсмъртието! Твоята припряност и нетърпения унищожиха и съкровището, Камбиз!

Миг, след което метална змия със свистене се впила в сърцето на старият жрец. Мечът на Камбиз разкъсал плътта и разбил последната стъкленица с еликсир, висяща на кожена връзка на врата на стареца...

Търпеливият вече е открил половин съкровище!