ГРЪЦКА СОЛ

           В древен Рим,  както и в древна Гърция, високо се ценили изтънчените шеги. Римските патриции считали, че езикът е беден, скучен и скован без тях. Смятали ги един вид за солта на общуването, творчеството, обществените изяви.

   И тъй като за философите, поетите, учените и обществените дейци образец за развито общество и култура били гръцките полиси, приемали, че всяка изтънчена шега носи в себе си щипка остроумие, характерно за Атика и Елада. Тази песъчинка солен хумор наричали "Атическа сол" или "гръцка сол".

   Всичко това официално било признато от великия Цицерон (106 - 43 г.пр.Х.)  

- самият той един от най-великите оратори и майстори на красноречието в човешката история. През 55 г.пр.Х. в съчинението си „За ораторите“ казва, че най-добрите майстори-оратори са гърците, които използвали характерен изказ и остроумие, многократно наричани от него „атическа сол“.

   Римският писател Плиний доразвива и обогатява съдържанието на израза, като сравнява елегантният и фин хумор в речта с добиваната в Гърция сол. В Рим използвали само каменна сол, вадена от рудници. Тя била с много примеси и минерали, на цвят била сивкава и с едри кристали. В Гърция обаче солта се получавала от морската вода посредством изпарението и в плитки крайморски изкуствени басейни. Тази сол била бяла, фина, чиста и без примеси.

   Такава, каквато е и добрата шега - обогатяваща речта и подправяща изказа на всеки човек!