Филип II Македонски бил пословично мързелив! Понякога изпадал в периоди на
абсолютна, царствена леност и с дни се излежавал в двореца без да иска да види
никой друг, освен личната си прислуга.
В един такъв
продължителен период на летаргия възрастна жена искала да я приеме, за да
разгледа и отсъди по проблем, който я измъчвал.
Ден след ден чакала
в приемното преддверие, а царят не я викал. Не се срещал нито със семейството
си. Охраната отпращала дори посланиците и съветниците му!
На въпросите на
всички, кога ще ги приеме, командирът на дворцовата стража отговарял лаконично:
- Скоро! Изморен е и
си почива!
На края на бабката и
писнало и една сутрин се появила в приемната с вързоп, пълен с посуда. Още от
вратата започнала да крещи и да чупи чирепите. Стражата бързо я озаптила и я
повлякла да я изхвърля на улицата.
Тогава най-накрая,
привлечен от крясъците и тупурдията, се появил царят:
- Какво се е
случило, бабо, че толкова рано си се разврещяла и не даваш на хората да си
почиват?!
Старицата ядно
просъскала насреща му с беззъбата си уста:
- Дни и седмици
чакам да се появите, царю, и да отсъдите! И всуе! Щото ви мързи! Ленивата ръка
слабо държи съдът на държавата и лесно може да го изпусни и счупи! Откажете се
от трона, щом толкова ви мързи!
Легендата разказва, че царят се засрамил!
Дали?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар