четвъртък, 20 август 2015 г.

ПРИСЪДАТА




       Преди повече от 160 години един човек най-синтезирано и точно изрича присъдата, която нашата високоразвита, високотехнологична, "високоморална", "високоценностна" цивилизация заслужава. И която е на прага да се изпълни.
   Ето какво казва през 1854 г. в писмото си до американския президент индианския вожд Сиатъл в отговор на предложението на правителството да изкупи земите на индианците:
       " Как можеш да купиш или продадеш небето?! Ние не сме собственици на свежестта на въздуха или блясъка на водата. Как тогава можете да ги купите от нас? Всяка част от Земята е свещена за моите хора, свята в тяхната памет и техният опит!
   Знаем, че белия човек не разбира нашия начин на мислене. Той е като непознат, появил се в нощта и взел от земята всичко, от което се нуждае. Земята не е негов приятел, а враг, и когато я завладее, той продължава нататък. Той краде Земята от нейните деца. Апетитът му ще унищожи Земята и ще я превърне в пустиня. Ако дивите животни ги нямаше, ние щяхме да умрем от огромна самота, изпитвана от духа ни, защото каквото сполети Земята, сполетява и нейните деца!..."

   Това е малка част от думите на Сиатъл. 
   Когато проклинате времето, когато жалите за жертвите на наводнения, земетресения, жеги, бури, гръмотевици, болести си спомнете тези думи.
   Не Земята е насилника и убиеца!!!

сряда, 19 август 2015 г.

АЯКС СЕ САМОУБИ!




   Говори се, че Октавиан Август написал трагедия, която нарекъл "Аякс". Когато я прочел цялата, бил толкова разочарован от творението си, че веднага изтрил кредата, с която я бил написал от дъските по стените.
   Точно тогава влязъл негов приятел и виждайки празните табла, го попитал:
        - Какво се случи с "Аякс"?
     - Ами Аякс се самоуби като скочи върху парцала с който трия дъските! - отвърнал императорът...



ВЪЗГЛАВНИЦАТА НА ДЛЪЖНИКА



   Починал един знатен римлянин от заможен род. И както обикновено се оказва - след смъртта му се появили кредитори. Разбрало се, че дължи огромни суми на почти всички известни граждани на Рим. Бил заел пари както от отговорника за каналите и тоалетните на столицата, така и от самият император!
   И нямал дори една сестерция!
   Неговите роднини обявили цялото му имущество за продажба, за да покрият поне частично дълговете му.
   Разбрал за разпродажбата и Октавиан Август. Преди да изпрати ковчежника си там му казал:
       - Искам да ми купиш само възглавницата, на която е спал тоя човек!
   Ковчежникът го изгледал учудено:
       - Защо точно възглавницата?
       - Ами, Тит, представи си колко удобна трябва да е за да спи всяка вечер на нея тоя нехранимайко спокоен сън, след като е знаел, че дължи толкова много пари. Още повече, че дължи дори на мен! Искам да мога и аз така спокойно да спя!


сряда, 11 март 2015 г.

ПОСЛЕДНАТА ВЕЧЕРЯ




    Когато Александър Македонски нахлул в Бактрия, бактрийците дълго време избягвали сражение. Бягали като зайци напред - назад в степта, унищожавали запасите и ресурсите от храни, замърсявали с разложени трупове и отрови източниците на вода по пътя на македонската армия. Прогонвали стадата от диви животни, изпепелявали села и градове, посеви и всякаква растителност на ден път около армията на нашественика.
   Провизиите на македонците вече били на привършване, а всички опити да бъде доставена храна и вода приключвали с убийството на пратениците и унищожаването на керваните с провизии.
   Видял, че положението става трагично Александър. И разпоредил на личната си гвардия да поеме контролът върху последните запаси от вода и храна. Както и три дни на никой нищо да не бъде давано от провизиите.
   На третия ден съгледвачите на бактрийците докладвали на царя си, че македонците са свършили напълно и последните си припаси и вече измират от глад и жажда.
   Едва тогава цар Бес ( същият още се самообявил за наследник на персите под името Артаксеркс IV ) решил да даде сражение на Александър.
   Двете войски се строили привечер една срещу друга и започнали да се готвят за битката на следващия ден ( тогава сраженията се водели само денем, за да могат боговете да видят храбростта и геройството на войските и да вземат страна в сражението).
   Александър събрал съвета си и разпоредил:
   - Раздайте останалата храна, вода и вино на войниците! Нищо не пазете! Вече няма да ни трябва! Утре вечер или ще се храним и пируваме с храната на врага или ще станем храна за чакалите!

   На другата сутрин нахранената македонска армия помела бактрийците!



ПЛЯЧКА



     Войската на Александър Велики била пред стените на богат персийски град. Предстояло решителното сражение. Тогава при царя се явил ковчежникът му и разтревожено му съобщил:
   - Царю, сред войниците има заговор! Утре, когато превземем града, те да заграбят колкото се може повече от плячката и да не оставят нищо за хазната Ви! Какво да правя с тях, как да събера дължимото!
   Александър се усмихнал и отвърнал:
   - Много добра новина ми носиш! Така могат да мислят само войни, които са убедени в своята победа! Колкото до хазната - не се безпокой. Утре ще я ощетят, но в други ден заграбено ще трябва да го изнесат от тук и изпратят по домовете си. А Македония е на хиляди стадии от тук!  Ще бъдат принудени да платят на обоза скъпо за да го транспортират. Да не забравяме, че всички товарни коли и коне са мои. Разпореди се, ковчежнико, да стегнат каруците, да смажат колелата и осите, да дадат зоб на животните! И най-важното - да вдигнат цената за превоз!



вторник, 10 март 2015 г.

ЦАРСКИ ДАР





     Приятелят на Александър Велики Перил тръгнал да жени дъщеря си. На свадбата почетен гост бил и царят. Владетелят дарил младоженците с 50 таланта злато. Скромният Перил смутено казал на господаря си:
   - Царю, дарът ви е пребогат. И 10 таланта стигаха!
   - За теб може и да стигат, но за царя са малко! Запомни - царският дар е такъв, не защото е голям, а защото само царят може  да си го позволи




ПИЯНСТВОТО НА ЦАРЯ





   Филип II Македонски имал един голям порок - пиел без мярка!
    Пиел с дни и нощи. Пиел до оскотяване. И ставал злобен, заядлив и отмъстителен.
 Често царските запои  приключвали с някой сакатлък. Обикновено го отнасяли прислужващите роби, но понякога от гнева, ръката и меча на царя страдали и видни македонци. Дори царското семейство било изложено на опасност!
   Синът Александър още от детството често бил гръмоотвод на бащините си пиянски изблици.
   Разказват, как в юношеските му години двамата се скарали. Бащата до такава степен обезумял от яд, че извадил меча си и скочил срещу наследника си!
   Обаче бил толкова пиян, че още на втората крачка рухнал на земята. И моментално заспал!
   Тогава Александър напускайки пира се обърнал към войните, командирите и съветниците на баща си с думите:
   - И вие твърдите, че тоя човек ще завладее Азия като тръгне от Македония?! Вижте го! Тръгна от стола си и не стигна до съседния!