ИЗГУБЕНАТА АРМИЯ НА КАМБИЗ

В древни времена армията на персийският цар Камбиз тръгнала да завзема Египет. Но пътят до сърцето на страната минавал през завладяването на град Бубастис. Дълги месеци Камбиз и добре обучената му войска обсаждали града, но не можели да го превземат. Защитниците се биели като лъвове, с вдъхновение и опиянение. Опиянението от питието на богиня Бастет – бирата. Умувал персийският цар заедно с генералите си как да сломи съпротивата. Вбесявали го котешките статуи и изображения, с които били осеяни околностите на града. Дори нощем Камбиз сънувал кошмари с тях...

            Докато един ден не довели в шатрата на царя пленен млад жрец. Хвърлили го в краката на господаря си – треперещ и окървавен. Камбиз с вледеняващ, изпълнен със злоба глас просъскал:

-          Добре, котколюбецо, това е последната ти възможност да спасиш живота си като спасиш живота на войните ми! Кажи ми как мога да превзема Бубастис!

-          Велики царю, - с треперещ глас промълвил жрецът. – Има начин да превземеш цитаделата. Разпореди се да изловят колкото се може повече котки. После ги поставете в зеблени чували на гърдите на войните, така че да се виждат муцуните им. Никой няма да посмее да нарани свещеното животно на великата богиня Бастет!

-          Добре, ще те послушам! Но ти ще вървиш най-отпред с всички пленници! И също като войниците ми ще носиш на гърдите си зверче в торба. Както и табела, на която ще пише „Предател”! Казах!

Тялото на пленника изведнъж спряло да се тресе и се стегнало като тетива. Станал от земята и се изправил пред царя в целия си ръст:

-          Бъди проклет Камбиз! Бъди проклет и ти, и цялата ти армия от зверове! Нека пясъците, които искаш да завладееш накрая те погребат с войската ти! Да загинете заради собствените си страхове и благоговение...

Думите му били прекъснати от меча на царя, отделил с един замах главата от тялото на жреца...

На другият ден Бубастис паднал. Благодарение на живият щит от свещени животни. Населението на целият град било изклано, но не и преди да бъдат избити всички котки пред очите на пленените.

Месеци по-късно Долен Египет бил завладян от персийците.

И може би историята би свършила тук, ако не било проклятието на младият жрец.

Камбиз научил за приказно богат древен град, който се намирал отвъд Фаюм в подстъпите на либийската пустиня. Обитателите му били отдавна изчезнали, но съкровищата на града стояли непокътнати.

И повел армията си Камбиз в своя последен поход.

За негов късмет обаче се наложило спешно да се прибере в столицата си Персеполис.

Така египетската му армия тръгнала на път в търсене на столицата на гарамантите. След дълго лутане из пустинята, продължило половин година, остатъците от войската на Камбиз достигнали до призрачният град. Жадни и гладни, изморени и обезсърчени те навлезли по пустите каменни улици сред руините на храмове и домове. Когато разположили стана си на огромният градски площад се разразила невиждана до тогава от тях буря. Сякаш пясъчна стена настъпвала към столицата на гарамантите. След като отминал прибоя на пустинята от армията на Камбиз и от града нямало и следа.

Туарегите, които населявали тази част на Либийската пустиня, намирали дни след това труповете или телата на полуживи персийци, разпръснати на километри. Когато разпитали някои от умиращите, научили, че пред пясъчната стена се движела армия от демони. И всяко изчадие приемало облика на любим човек – майка, съпруга, дете, брат, баща... Войните  нямали сили да вдигнат мечовете си срещу тях. Просто стояли като вкаменени и сълзи се стичали по лицата им. Сред демоните били и лицата на всички избити по време на походите хора.

И невъобразим брой котки! Разярени, бесни, настървени. С оголени зъби и настръхнала козина, по която пробягвали огнени искри. Демонската армия за секунди само разпиляла, разкъсала, разчленила групата безпомощни хора. След което вълната от фин, златист пясък погребвала тела, попивала реките от кръв, смилала и оглозгвала плътта по костите...

По същото време на хиляди километри разстояние, в покоите си в град Екбатана открили накълцаното тяло на цар Камбиз. Намерили охраната му обезумяла, загубила разсъдъка си.

И говореща несвързано.

За убиеца на царя – нечовешко същество, високо близо три метра, с тяло на жена и котешка глава...