ПОСЛЕДНАТА ВЕЧЕРЯ

    Когато Александър Македонски нахлул в Бактрия, бактрийците дълго време избягвали сражение. Бягали като зайци напред - назад в степта, унищожавали запасите и ресурсите от храни, замърсявали с разложени трупове и отрови източниците на вода по пътя на македонската армия. Прогонвали стадата от диви животни, изпепелявали села и градове, посеви и всякаква растителност на ден път около армията на нашественика.

   Провизиите на македонците вече били на привършване, а всички опити да бъде доставена храна и вода приключвали с убийството на пратениците и унищожаването на керваните с провизии.

   Видял, че положението става трагично Александър. И разпоредил на личната си гвардия да поеме контролът върху последните запаси от вода и храна. Както и три дни на никой нищо да не бъде давано от провизиите.

   На третия ден съгледвачите на бактрийците докладвали на царя си, че македонците са свършили напълно и последните си припаси и вече измират от глад и жажда.

   Едва тогава цар Бес ( същият още се самообявил за наследник на персите под името Артаксеркс IV ) решил да даде сражение на Александър.

   Двете войски се строили привечер една срещу друга и започнали да се готвят за битката на следващия ден ( тогава сраженията се водели само денем, за да могат боговете да видят храбростта и геройството на войските и да вземат страна в сражението).

   Александър събрал съвета си и разпоредил:

   - Раздайте останалата храна, вода и вино на войниците! Нищо не пазете! Вече няма да ни трябва! Утре вечер или ще се храним и пируваме с храната на врага или ще станем храна за чакалите!

   На другата сутрин нахранената македонска армия помела бактрийците!

ПЛЯЧКА

     Войската на Александър Велики била пред стените на богат персийски град. Предстояло решителното сражение. Тогава при царя се явил ковчежникът му и разтревожено му съобщил:

   - Царю, сред войниците има заговор! Утре, когато превземем града, те да заграбят колкото се може повече от плячката и да не оставят нищо за хазната Ви! Какво да правя с тях, как да събера дължимото!

   Александър се усмихнал и отвърнал:

   - Много добра новина ми носиш! Така могат да мислят само войни, които са убедени в своята победа! Колкото до хазната - не се безпокой. Утре ще я ощетят, но в други ден заграбено ще трябва да го изнесат от тук и изпратят по домовете си. А Македония е на хиляди стадии от тук!  Ще бъдат принудени да платят на обоза скъпо за да го транспортират. Да не забравяме, че всички товарни коли и коне са мои. Разпореди се, ковчежнико, да стегнат каруците, да смажат колелата и осите, да дадат зоб на животните! И най-важното - да вдигнат цената за превоз!

ЦАРСКИ ДАР

     Приятелят на Александър Велики Перил тръгнал да жени дъщеря си. На свадбата почетен гост бил и царят. Владетелят дарил младоженците с 50 таланта злато. Скромният Перил смутено казал на господаря си:

   - Царю, дарът ви е пребогат. И 10 таланта стигаха!

   - За теб може и да стигат, но за царя са малко! Запомни - царският дар е такъв, не защото е голям, а защото само царят може  да си го позволи

ПИЯНСТВОТО НА ЦАРЯ

   Филип II Македонски имал един голям порок - пиел без мярка!

    Пиел с дни и нощи. Пиел до оскотяване. И ставал злобен, заядлив и отмъстителен.

 Често царските запои  приключвали с някой сакатлък. Обикновено го отнасяли прислужващите роби, но понякога от гнева, ръката и меча на царя страдали и видни македонци. Дори царското семейство било изложено на опасност!

   Синът Александър още от детството често бил гръмоотвод на бащините си пиянски изблици.

   Разказват, как в юношеските му години двамата се скарали. Бащата до такава степен обезумял от яд, че извадил меча си и скочил срещу наследника си!

   Обаче бил толкова пиян, че още на втората крачка рухнал на земята. И моментално заспал!

   Тогава Александър напускайки пира се обърнал към войните, командирите и съветниците на баща си с думите:

   - И вие твърдите, че тоя човек ще завладее Азия като тръгне от Македония?! Вижте го! Тръгна от стола си и не стигна до съседния!

"ОТКАЖИ СЕ ОТ ПРЕСТОЛА, ЩОМ ТОЛКОВА ТЕ МЪРЗИ!"

     Филип II Македонски бил пословично мързелив! Понякога изпадал в периоди на абсолютна, царствена леност и с дни се излежавал в двореца без да иска да види никой друг, освен личната си прислуга.

   В един такъв продължителен период на летаргия възрастна жена искала да я приеме, за да разгледа и отсъди по проблем, който я измъчвал.

   Ден след ден чакала в приемното преддверие, а царят не я викал. Не се срещал нито със семейството си. Охраната отпращала дори посланиците и съветниците му!

   На въпросите на всички, кога ще ги приеме, командирът на дворцовата стража отговарял лаконично:

   - Скоро! Изморен е и си почива!

   На края на бабката и писнало и една сутрин се появила в приемната с вързоп, пълен с посуда. Още от вратата започнала да крещи и да чупи чирепите. Стражата бързо я озаптила и я повлякла да я изхвърля на улицата.

   Тогава най-накрая, привлечен от крясъците и тупурдията, се появил царят:

   - Какво се е случило, бабо, че толкова рано си се разврещяла и не даваш на хората да си почиват?!

   Старицата ядно просъскала насреща му с беззъбата си уста:

   - Дни и седмици чакам да се появите, царю, и да отсъдите! И всуе! Щото ви мързи! Ленивата ръка слабо държи съдът на държавата и лесно може да го изпусни и счупи! Откажете се от трона, щом толкова ви мързи!

Легендата разказва, че царят се засрамил!

Дали?!

НЕПРИСТЪПНАТА КРЕПОСТ

     Веднъж Филип II Македонски, бащата на великия Александър, обсадил една гръцка крепост.

   Изпращал дни на ред кохорта след кохорта, но пристъпите на войската му се разбивали в стените на каменната цитадела. 

     Накрая хвърлил в боя дори конницата си, но и тя претърпяла поражение.

   Командирът на армията му докладвал:

   - Царю, най-смелите ни мъже с най-бързите ни коне не успяха да проникнат в крепостта! Какво ще заповядате?

   В яда си македонският владетел изкрещял:

   - Там, където най-смелите мъже с най-бързите ни коне не помагат, ще помогнат най-лукавите търговци с най-тежко натоварените със злато мулета! Та зад стените все пак са алчните гърци!

   След броени часове крепостта отворила широко врати пред царя…

"ВИЖДАМ БРАДАТА, НО ФИЛОСОФА НЕ ВИЖДАМ!"

Амфитеатър в Гърция, на който се е изявявал Ирод Атик. ( e-paint мой)

   Римският писател Авъл Хелий разказва, как веднъж при известният, богат и образован патриций Ирод Атик се явил някакъв човек, омотан с протрит и изпокъсан плащ. Имал огромна, прорасла навсякъде по лицето му брада. Започнал настоятелно да проси от Ирод средства или работа "за препитание".

   Патрицият напълно резонно попитал кой е и защо проси.

   Непознатият се възмутил: "Не е ли ясно от вида ми, че съм философ!"

   Ирод Атик му отвърнал спокойно: "Да, виждам брадата, но философа не виждам!"

   И продължил по пътя си!

БЪЧВАТА НА ДИОГЕН

Коринт - разкопки ( e-paint - мой )

    Легендата всеки я знае!

   Тя е достигнала до нас благодарение на друг киник ( циник) - Диоген Лаертий.

   Според думите му, неговият съименик  искал да покаже на учениците си, че истинският философ, опознал смисъла на живота, не се нуждае от материалните блага, които са толкова безценни за останалите хора. А най-безценен е домът, стряхата, която ни приютява и защитава. Диоген обаче считал това за излишен лукс и разкош. Затова се нанесъл в една бъчва заедно с най-необходимите домашни посуда. Когато обаче видял дете да пие вода от шепите си, философът изхвърлил и съдовете!

   Проблемът в цялата история е, че по това време и на това място бъчви нямало!

   Гърците приемали дървото за ценен материал и не го ползвали за направата на големи съдове. За тази цел използвали глина.

   От изпечената глина изработвали и големи съсъди, наречени "питоси". Те служели за съхраняването на вино, зърно, масло. Когато питосите се изпразвали били поваляни на една страна за да могат лесно да бъдат измити, подсушени и подготвени за следващата реколта. Край домовете на жителите на Коринт винаги имало такива огромни делви!

   Те понякога служели и за подслон на бедняци и скитници в по-мразовитите нощи.

   Та именно в такъм глинен питос се е бил настанил философът и е по-справедливо да казваме не "Диоген от бъчвата", а "Диоген от делвата"!

" УДАРИ МЕ, НО МЕ ЧУЙ ПЪРВОМ! "

Плутарх в своите "Сравнителни жизнеописания" описва случка, разиграла се на палубата на гръцки кораб между атинският държавник Темистокъл и спартанският пълководец Еврибиад.

   По време на гръко-персийската война Ксеркс с наетите от него кораби успял да пробие отбраната на обединените сили на Елада и да достигне до последната линия на защита в морето. До Истмийският проток. Гръцкият флот се приготвил за решително сражение.

   И тогава спартанският предводител Еврибиад започнал да се колебае и да бави сигнала си за начало на атаката.

   Темистокъл започнал да го подканя, на което спартанецът отговорил:

   - Знаеш, че на игрите бият с пръчки този, който тръгне първи, преди да е даден старта на състезанието. Да изчакаме!

   Атинянинът му отвърнал:

   - Но последният не печели венеца на победителя, нали!

   Това вбесило Еврибиад. Тогава военачалниците в Гърция, пък и не само там, като символ на властта си имали ритуални дървени тояги. С една такава тояга спартанецът ударил Темистокъл.

   Атинянинът възкликнал:

   - Бий ме, но ме чуй първом!

   Еврибиад усмирил яда си, изслушал доводите му и дал най-накрая заповед за атака.

   Така обединените сили на Атина и Спарта и техните васали разбили персите при Саламин ( 480 г.пр.Хр.), а това предрешило изхода на цялата война!

АТИНСКИ НОЩИ

В Елада празниците в чест на боговете Деметра и Дионис се характеризирали с крайна разпуснатост на нравите и обикновено се превръщали в оргии. Провеждали се нощем, затова в Атина решили двата празника да ги слеят в един, няколкодневен, по-точно - няколко нощен празник.

   Така градът спирал да функционира в чест на боговете, а хората припадали от изтощение от непрестанния разврат, пиене, ядене и пълна разпуснатост на нравите!

   Това обаче довело и до драстично покачване на престъпността в града. За това през II век пр.Хр. съветът на града ги забранил. Но в историята останал изразът "атински нощи", нещо като кръстоска между сегашните карнавали и улиците с "червените фенери" !

ГРЪЦКА СОЛ

           В древен Рим,  както и в древна Гърция, високо се ценили изтънчените шеги. Римските патриции считали, че езикът е беден, скучен и скован без тях. Смятали ги един вид за солта на общуването, творчеството, обществените изяви.

   И тъй като за философите, поетите, учените и обществените дейци образец за развито общество и култура били гръцките полиси, приемали, че всяка изтънчена шега носи в себе си щипка остроумие, характерно за Атика и Елада. Тази песъчинка солен хумор наричали "Атическа сол" или "гръцка сол".

   Всичко това официално било признато от великия Цицерон (106 - 43 г.пр.Х.)  

- самият той един от най-великите оратори и майстори на красноречието в човешката история. През 55 г.пр.Х. в съчинението си „За ораторите“ казва, че най-добрите майстори-оратори са гърците, които използвали характерен изказ и остроумие, многократно наричани от него „атическа сол“.

   Римският писател Плиний доразвива и обогатява съдържанието на израза, като сравнява елегантният и фин хумор в речта с добиваната в Гърция сол. В Рим използвали само каменна сол, вадена от рудници. Тя била с много примеси и минерали, на цвят била сивкава и с едри кристали. В Гърция обаче солта се получавала от морската вода посредством изпарението и в плитки крайморски изкуствени басейни. Тази сол била бяла, фина, чиста и без примеси.

   Такава, каквато е и добрата шега - обогатяваща речта и подправяща изказа на всеки човек!