Viribus unitis!
или
"Съединението прави силата!"
Днес, на тоя светъл ден, на единственият ден, в който България сама е направила нещо, напук на Великите сили, този девиз някак ме дразни! Дразни ме, поставен високо горе на една бяла сграда на бившият животински пазар на София! Дразни ме с това, че е кух, лишен от съдържание, фалшив, претенциозен. Дразни ме, че както много от новите символи в следосвобожденска България и той е краден!
Девизът е формулиран на латински от Йосиф фон Бергман, учителят на синовете на австрийският ерцхерцог Карл. Изразът бива харесан от австрийският император Франц Йосиф І, който го приема за девиз на многонационалната си държава и със закон от 12 февруари 1848 година го въвежда сред националните атрибути на Австро-Унгария!
На следващата година Франц Йосиф І го повтаря и във манифеста си от 4 март, когато разпуска Райхстага.
С тези думи е отгледан и възпитан първият български цар на Третото ни царство - Фердинанд Кобург-Гота. И когато приема да стане княз на младата държава, в него се заражда идеята за втора Австро-Унгария на Балканите, която да обедини народите на полуострова.
Още повече, че в родният му замък Кобург са се събирали студенти, членуващи в асоциацията на вюрцбургските възпитаници "Тевтония", чиито девиз е бил същият!...
Княжество България приема официално Viribus unitis или "Съединението прави силата" през 1887 г. в чест на признаването на Съединението ни от Великите сили и избирането на Фердинанд І за княз.
